Recently, I got a comment on one of my blog posts that the level of my English is terrible. To be honest, the comment went something like that “Oh, God, this is some bad English.” Of course, it is. What do you expect from an Eastern European like me, who has studied only 3 years in the UK (in bad English, OMG!) and who is now studying in France (in the same bad English!). I cannot go on with the difficulties I have with this terrible language, called English. I have to memorize all of my lectures without knowing what they are about. I don’t have any friends because they all speak this terrible language (English is it?) and I simply cannot memorize the words needed in social conversations. I don’t read in English (ok, I don’t understand it) and I write in this blog thanks to the generous help of Google translate (God bless it!)

So now, since I don’t know English at all, I am going to post a blog in Bulgarian. I am sorry for all of my English speaking readers (if there are such since obviously I don’t speak their language!).

Now to the serious part. The second part of Words of Wisdom (i.e memorable quotes I have written down) comes in Bulgarian because I do mostly read novels in Bulgarian. Hence, most of the quotes I love, are indeed in my mother language. Yes, I know I can go through the fuss of translating them but that ruins the whole point of it. I picked them up exactly because I liked the way they sounded in Bulgarian. So if you are not a Bulgarian, you better close this window now because I promise you, there is no way you can understand what I am talking about (with the slight exception of you being a Russian or a Serbian with an extensive knowledge of the Cyrillic alphabet).

“Това е бедата на хората, които винаги казват истината. Смятат, че и другите са като тях.”
“Ловецът на хвърчила” – Халед Хосейни

“Как безупречна изглеждаше любовта, а след туй дойдоха белите.”
“Ловецът на хвърчила” – Халед Хосейни

“Тя каза: Толкова се страхувам.
-Защо? – попитах аз, а тя отговори: Защото съм толкова безгранично щастлива, доктор Раоул. Плаши ме това щастие.
Пак я попитах защо и тя рече: Позволяват ти да бъдеш толкова щастлив само ако се канят да ти отнемат нещо.”
“Ловецът на хвърчила” – Халед Хосейни

“Вие сте прекалено нещастна, за да бъдете хубава”
“Биография на глада” – Амели Нотомб

“Оставете любовта на мира. Използвате я за оправдание, за защита, за мотивация, за всичко. Любовта това, любовта онова. Поредната масова психоза. Бедно и не на място ми звучи думата “любов” на всяка крачка. Любовни подбуди – чисти и неегоистични? Хайде стига толкова. Любовта не е чаршаф да я постилате всеки ден с повод и без повод. Когато ми кажеш, че го правиш от любов, чувам нищото.”

“…тази млада жена, която толкова дълго е страдала мълчаливо, тази добра жена, която отказва да повярва, че е добра, защото само добрите се съмняват в добротата си и това повече от всичко ги прави добри. Защото лошите, те си знаят, че са лоши, докато добрите не знаят нищо подобно. Те цял живот прощават на другите, но не могат да простят на себе си.”
“Мъж на тъмно” – Пол Остър

“Но не трябва да обичаме така пестеливо и набързо сякаш от страх, че после можем да обикнем по-силно.”
“Доктор Живаго” – Борис Пастернак

“Да се “вселиш” в едо момиче така че изцяло да го завладееш е изкуство, а да се “изселиш” от него – шедьовър. Последното обаче до голяма степен зависи от първото.”
“Дневник на прелъстителя” – Сьорен Киркегор

“Мисленете, казва един мой приятел, мисленето е нещо много трудно и не може всеки да дилетанства в него както си иска. Той никога не би седнал да изсвири соната за фортепиано, защото не може. Ала всеки смята, че може да мисли и се хвърля да мисли безспир.”

“-Закъсали сте. Мисля, че Ви се е появила душа.
-Това е много опасно.
-Неизлечимо.”
“Ние” – Евгени Замятин

“Откакто се помня умирам от глад. Произлизам от заможна среда, вкъщи никога не е липсвало нищо. Това ме навежда на мисълта, че моят глад е специфичен – той е социално необясним. Нека уточня също, че гладът ми трябва да се разбира в широк смисъл – ако беше просто глад за храна, положението нямаше да е толкова сериозно. Впрочем съществува ли само глад за храна? Може ли стомашния глад да не е израз на един общ глад? Под глад разбирам ужасяващата нужда от нещо, изптивана от цялото същество, мъчителното усещане за вакуум, стремежът не толкова към утопичната насита, колкото към простата реалност – там където няма нищо, да се появи нещо.
“Биография на глада” – Амели Нотомб

“Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят.”

“Имах чувството, че хората идват и си отиват, раждат се и умират, но книгите са вечни. И като малък мечтаех да стана книга. Не писател – хората мряха като мухи и писателите не правеха изключение. Но не и книгите. Колкото и систематично да ги изтребваш, винаги има вероятност някой екземпляр да оцелее и да продължи да се наслаждава на живота от някоя лавица в ъгъла на забравена от Бога библиотека.”

“История за любов и мрак” – Амос Оз

“Ние сме построили тази клетка наречена цивилизация, понеже имаме способността да мислим, а сега трябва да мислим понеже сме хванати в собствената си клетка.”
“Пилето” – Уилям Уортън

“-Никога не съм се влюбвал. В това е моето нещастие.”
-Аз пък никога не мога да остана влюбен, а това е по-страшно.”
Фредерик Бегбеде

Thats all for now. I have many more, most of which are Erich Maria Remarque’s. I feel, however, he deserves a separate post, simply because he is great.