Erich Maria Remarque is one of my most favorite authors and having in mind I have read nine novels from him, I have compiled quite a long list of favorite quotes. According to my rule of thumb (if a book is written originally in English, I read it in English; otherwise I read it in Bulgarian), I have read Remarque in Bulgarian. Hence, below is a non-exhaustive in any way compilation of my most beloved Remarque thoughts in Bulgarian. If I had to include everything, I might as well have rewritten entire dialogues and pages.

***

291253-MFrom A Time to Love and a Time to Die:

А понякога, когато самата тишина крещи, трябва да я заглушиш с най-шумното, което имаш.

Когато човек си поставя всички въпроси едновременно, той е неспособен да върши каквото и да е било. Еда когато не очакваш нищо от живота, той разтваря душата си и действува без страх.

– Трябва да се вярва. Да се вярва. Какво друго ни остава?/ – Да се вярва в какво?/ – В Бога. В доброто у човека./ – Нима някога сте се съмнявали в него? – запита Гребер./ – Разбира се, че да. – отговори старецът. – Често. Иначе как мога да вярвам.

***

1297123From The Black Obelisk:

-Аз ли? Та аз изобщо не съществувам./ – Така ли? За мен съществуваш достатъчно./ Изражението и се променя./ – Вярно ли е това? Защо не ми го казваш по-често?/ – Постоянно ти го казвам./ – Недостатъчно.

Човек живее 75% със своята фантазия и само 25% с фактите – в това е неговата сила и неговата слабост.

Тя е чувствителна и интелигентна, изглежда има богато въображение и е доста обременена наследствено. Качества, които съвсем не правят човека щастлив.

Не е нещастие, че не можем да се слеем. Нещастие е, че трябва постоянно да се напускаме, всеки ден и час. Знаем това, но не можем да го спрем, то изтича през ръцете ни, а е най-скъпоценното нешо, което съществува, и при все това не можем да го задържим. Винаги някой умира пръв. Винаги някой остава след него.

Всеки има собствена килия за инквизиции – в главата си.

***

three-comrades-erich-maria-remarque-paperback-cover-artFrom Three Comrades:

Само не оставяй нищо да се приближи към теб – казваше Кьостер. Щом допуснеш нещо да се приближи, ще поискаш да го задържиш. А човек нищо никога не може да задържи.

Никога не искай да знаеш твърде много, Роби. Колкото по-малко знаеш, толкова по-просто е да живееш. Знанието те прави свободен, ала нещастен.

Най-тежката болест на света е мисленето. Тя е неизличима.

***

499437From Shadows in Paradise:

Какви идиоти сме в миговете, когато си въобразяваме, че сме най-благородни.

Всеки гори от желание да ме възпитава. И всеки знае всичко по-добре от мен. Слушайки техните сентенции човек може да си помисли, че всички знаят рецептата за щастието. А това не е така. Най-лесно е да даваш съвети на другите.

Глупостта е скъпоценен дар. Ала загубим ли я веднъж, никога не можем да я придобием пак. Тя закриля като майка-невидимка. Глупостта изобщо не забелязва опасностите, пред които интелектът е безсилен.

Сега навлизаш в епохата на жените. Запомни едно – само безнадеждният кретен се стреми да докаже на жените, че е прав и да разсъждава логично в отношенията си с тях.

Онова, което остана, бяха редките вечери изпълнени с тъга, тъгата на всеки човек, съзнаващ, че всичко е преходно, а той е единственото живо същество, което го знае, както знае и друго – че това е неговата утеха, макар и да не разбира защо.

***

9780449912454_p0_v1_s260x420From Arch of Triumph

Безсмислено е да се съжалява за нещо на тоя свят. Нищо на тоя свят не може да се върне и да се поправи. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Животът няма за цел да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.

– Струва ми се, че днес те виждам за първи път – каза и той. Ти не си вече онази жена./ – Не, не съм./ – Сякаш миналото не съществува./ – Аз го забравих.

Ние водим странен живот./ – Да. Като къртици. Търсим се само когато стане тъмно.

Имало едно време една вълна, влюбена в една скала някъде в морето. Да речем в залива на Капри. Тя се пенела и мятала около скалата, целувала я денонощно, прегръщала я с белите си ръце, въздишала, плачела и я молела да тръгне с нея. Обичала я, обожавала я, но заедно с това и бавно я подкопавала, докато един ден напълно подкопаната скала отстъпила и паднала в обятията и…После нямало вече никаква скала, с която вълната може да си играе, да я обича, да бленува за нея. Скалата се превърнала в един каменен къс, който потънал завинаги на морското дъно. Вълната била съкрушена, отчаяна и потърсила нова скала.

Човек трябва или да обожава жените, или да ги напуска. Няма средно положение.

Ей ти, там горе – обурна се той към осветения прозорец, като се засмя, без да съзнава смеха си, – малка светлинка, мираж, лице, упражнявало такава странна власт над мене на тоя свят, в който има стотици хиляди други, по-добри, по-красиви, по-умни, по-мили, по-верни и по-разбрани; случайност, изникнала една нощ на моя път и завладяла живота ми; безсмислено чувство, отхвърлено и отново влязло под кожата ми, докато спях, ти, която не знаеше за мен нищо друго освен това, че се съпротивлявах, и се нахвърляше върху мен, докато най-сетне се предадох, а след това мислех, че никога вече няма да стоя така. Дъждът облива ризата ми, по-топъл, по-хладен и по-нежен от ръцете и кожата ти. Аз стоя жалък в острите лапи на ревността, копнея за теб, презирам те, възхищавам се от теб и те боготворя, защото ти изпрати светкавицатаз, която ме озари, светкавица, скрита във всяка утроба, изпрати искрата на живота, черния плам! Ето ме тук не вече като мъртвец, който се е скрил в убежището със своя дребнав цинизъм, сарказъм и малко смелост, прогонил мъртвешката студенина, а отново жив, и макар да страдам, сега съм готов да посрещна всички бури на живота, възроден отново чрез неговата проста сила. Бъди благословена ти, Мадона с невярно сърце; Нике с румънски акцент; мечта и измама, счупено огледало на тъмно божество; бъди благословена ти, която не подозираш нищо, ти, на която никога не ще заговоря, защото ще използуваш безмилостно думите ми! Ти ми възвърна това, което нито Платон, нито хризантемите, нито поезията и състраданието, нито отчаянието и търпеливата надежда биха могли да ми дадат: прости, силен, непосредствен живот, който ми се струваше престъпление в тия дни между две катастрофи. Поздравявам те! И бъди благословена! Трябваше да те загъбя, за да науча всичко това. Поздравявам те.

Защото човек не може да задържи това, което не е израснало в самия него. А в буря не може да израсне много нещо. То израства в пустите нощи на самотата, когато човек не се отчайва.

***

images (1)From Heaven Has no Favorites

Човек притежава малкото разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум. Хората живеят с чувствата си, а за чувствата е безразлично кой е прав.

Погледна я. Тя изглеждаше съвсем беззащитна, но той знаеше, че беззащитността е най-опасното оръжие на жените, защото в действителност никоя жена не е беззащитна.

Това беше първият човек от много години насам, който не проявяваше интерес към болестта и. Това я правеше щастлива по особен начин. Струваше и се, като че с това бе преминала някаква непристъпна до този момент граница. Болестта, която винаги бе заставала помежду и и света като мътен прозорец, изведнъж не съществуваше повече. Вместо нея пред погледа и се простираше ясен и чист в далечината, облян от лунна светлина, животът – осеян с облаци, долини и съдби, а тя самата не бе вече отлъчена от него, а му принадлежеше; стоеше също като другите, като здравите, пред огромната, блестяща писта със запалена, пращяща факла в ръка, готова да полети надолу и напред…Какво бе казал веднъж Клерфе? Че онова, което най-много заслужава да се постигне в живота, е да съумееш сам да избереш смъртта си. Тогава тя не може да те премаже като плъх или да те издебне и задуши, когато не си готов. Тя бе готова! Трепереше, но бе готова!

– Няма нищо по-опасно от жена, която харесва всичко. Какво трябва да направи тогава един мъж, за да харесва само него?/ – Да не прави абсолютно нищо./ – Съвсем правилно.

– Обожавам те – каза той./ – Не го казвай толкова често – отвърна тя. – Боготвори се нещо далечно и недостъпно./ – Това не се отнася за тебе./ – Тогава казвай ми го постоянно – усмихна се тя. – Нужно ми е като въздух и като вино.

Да си тръгнеш не винаги е най-простото, щом като от себе си не можеш да избягаш.

***

9780449912461From The Road Back

– О, човек! – възразявам. Че той е най-несигурното нещо на света. Колко лесно може да хвърли топа, на това поне сме се нагледали. Трябва да имаш десетина-двайсет под ръка, та все някой да ти остане, ако другите ги цапардосат по главата.

***

 

More Words of Wisdom:

Words of Wisdom vol. 1

Words of Wisdom vol. 2

Words of Wisdom vol. 3

Words of Wisdom vol. 4 – Milan Kundera

Words of Wisdom vol. 5