Милен-Русков-Захвърлен-в-природатаС тютюна имаме сериозни взаимоотношения от повече от четири години, факт, с който не се гордея, но от който честно казано не се и срамувам. Знам, че в един момент ще скъсаме, но за момента се разбираме добре, особено когато нашата полигамна връзка се превръща в четворка, намесвайки алкохол и приятели. Има нещо омайващо в тютюна, нещо почти сексуално в тютюневия дим, който се вие около мен. Една деструктивна страст, която ми дава наслада днес, но може би ще ме убие утре. Но за съжаление човешкият (и най-вече женският) мозък е така устроен, че това което може би ще ни съсипе утре е по-желано от всичко, защото ни дава наслада днес и сега.

Именно тютюнът е главен герой във втория роман на Милен Русков, “Захвърлен в природата”. Или поне така изглежда на пръв поглед, но с Милен Русков не можеш да бъдеш сигурен. Действието се развива в далечния XVI век през погледа на Да Силва, португалският помощник на реално съществуващият доктор и ботанист Николас Монардес. Тютюнът тогава не е низвергнат, мразен и обвиняван както е в момента, а напротив, почитан и уважаван като едно от най-добрите лекарства. Чудотворните му способности включват лечението на женски болести, лош дъх, болки в ставите, чума, животински болести и какво ли още не. И да не забравям, дори връща мъртвите от онзи свят. През XVI тютюнът не е бил основна причина за рак, инсулт, инфаркт и така нататък, нито пък удобна платформа за политически и икономически диспути, а универсална панацея, която намира приложение в практиката на много доктори от този и следващия век.

Обикаляйки Испания и Англия и лекувайки разнообразни болежки с тютюн, д-р Монардес и глуповатият му, но хитър и пресметлив помощник попадат в ред комично-трагични ситуации. Отвъд комичното и увлекателното обаче, “Захвърлен в природата” е всъщност сериозен роман за отделянето на човека от Бог и религията и за завръщането му към природата. Сляпото религиозно вярване в неведомите сили Господни отстъпва място на преклонението пред науката и на осъзнаването на човешката нищожност пред природните сили. Колкото и да не му се иска да го признае, човекът е подвластен на заобикалящия го естествен свят и е само една малка прашинка, която днес я има, но утре я няма. Природата обаче остава и има свои собствени закони, които никоя намеса, било тя и от най-интелигентния бозайник, не може да промени.

Със “Захвърлен в природата” и “Възвишение” Милен Русков затвърждава мястото си сред едни от най-добрите съвременни български писатели (а те съвсем не са много). Умелото съчетаване на смешното и сериозното, на комичното и трагичното, на възвишеното и долното, както и познанията по теми вариращи от обичаите на средновековна Испания до българското Възраждане, предизвикват единствено възхищение. България има нужда именно от такива писатели – незадълбаващи в едни и същи теми, различни, готови да експериментират и най-вече способни да увличат читателя.

Още от Милен Русков: 

Възвишение

Любими цитати:

Исках да кажа, че любовта ми остана безответна и аз се излекувах от нея не като чета едно или друго, а с помощта на тютюна. Твърдя напълно отговорно, че една сигарела всяка сутрин, друга след обилен обяд и трета преди лягане, последвана от здрав сън и умерен труд през деня, който да разсейва мислите ти от обекта на любовните желания, лекува напълно и без остатък любовната мъка за две, максимум три седмици. Една сигарела сутрин, една след обилен обяд, една преди лягане. След две седмици си забравил за какво изобщо е ставало дума. Така е, човекът в действителност е доста просто устроен. Бих казал дори, че той е много просто устроен, поне в духовен план. Това всъщност и би трябвало да се очаква. Къде се е чуло и видяло в природата едно животно да изпитва любовна мъка по друго? Всичко това са го измислили книгите, разни нелепи индивиди като Лопе и прочие. Книгите от хиляда години набиват в главата на човека, че той не е животно, а нещо друго, и той дотолкова е повярвал в тази небивалица, че дори е започнал да изпитва любовна мъка, което сигурно би накарало небесните сфери, ако те наистина бяха живи, както са смятали древните, да избухнат в гръмък смях. Представям си също какво би казал д-р Монардес по този въпрос! Но тъкмо това е верният, медицински, научен и природосъобразен поглед към нещата. Погледни пчелите, мравките, птиците в небето, кучетата, котките и дори Хесус – кой от тях страда от любовна мъка? Абсолютно никой! Но ако ти си се оставил книгите да ти влязат под кожата – какъвто, изглежда, е моят случай, – ще ти трябва тютюна, за да те излекува. Но той ще те излекува. Ще те излекува, и още как! Той лекува всичко.

***

Да мислиш може би е голяма глупост, чиста загуба на време, преливане от пусто в празно и от дума в дума…Ако можеш просто да постъпваш правилно, какъв е смисълът да мислиш? Човек най-много се умисля тъкмо когато не знае как да постъпи правилно.

***

1. Няма Бог. Жалко, но е така. / 2. Хората са глупави. / 3. Парите управляват света. Златното правило: Който държи златото, той определя правилата.

***

Много често ако жената и кравата на един селянин са болни от едно и също нещо, той няма да повика лекар за жена си, но ще повика лекар за кравата си. Да, така е. И колкото по-беден е селянинът, толкова по-вярно е това. Предполагам ученият читател ще се учуди на този абсолютно безспорен факт и ще каже: Но как така? Защо животните на селяните са им по-скъпи от жените?  – ще попита той. – Нали д-р Монардес казва, че жената е най-висшето творение на природата сред цялото животинско царство, от край до край и без всякакво изключение? И че сред човешкия биологичен вид човешката женска е безкрайно по-ценна за природата от човешкия мъжки и мъжкият се изтрепва във войни, страда при строителни злополуки, пада от скелета, умира глупашки в моретата, и пр., а човешката женска природата е опазила от теи неща – защо тогава проклетите селяци постъпват по този невероятен начин? / Моят отговор, изложен в духа на схоластиката, е следният: / Ако жената на един селянин умре, той все още може да яде кравите си, но ако кравите му умрат, той не може да яде жена си. Не и в Испания, във всеки случай. И тогава той изпада в глад, грози го най-тежка бедност. Бедността прави с човека чудовищни неща. Тя го превръша във върколак, във вампир, той губи човешкия си облик и изпада обратно в робството на природата, от което с всички сили се мъчи да се откопчи. Но не можеш да се откопчиш ако си беден. А никой не иска да бъде върколак или вампир. И не само заради вечния живот, че ще погуби душата си и пр. Най-малко заради това. А защото тези неща правят живота много по-труден. Ужасно трудно е да си беден. Аз дори се съмнявам, че животът изобщо си заслужава да се живее, ако си беден. И хитрягите правилно са измислили толкова много неща, за да изглежда светът сложен. Иначе бедните щяха да ги заколят и да им вземат парите. Бедните са върколаци, вампири – могат да те заколят като едното нишо. Затова трябва постоянно да ги баламосваш с хиляди неща. Но аз, Гимараеш да Силва, бидейки ученик на д-р Монардес, естествено знам това, което знаят и хитрягите. А именно, че на света има само две неща, две положения: имаш пари, нямаш пари – това е всичко на тоя свят, коренът на всяка мъдрост и изобщо цялата мъдрост от край до край. Всичко друго е дрън-дрън и празна измишльотина. Светът е много прост, той е идиот и е прост като дебил. Или имаш пари, или нямаш пари. Това е всичко. Ако нямаш, трябва да ги придобиеш. По някакъв начин.