175972_b-703x1024Оставаше му само една мъничка условна свобода, подигравката да живее като дума в скоби, отделена от главното изречение, на което обаче почти винаги служи за опора и обяснение. Оставаше му и едно неудоволствие, една необходимост да отговори веднага, както човек, който се връща да затвори повторно някоя врата. 

Когато Хулио Кортасар говори, аз мълча. Когато Хулио Кортасар пише, аз бягам от удобната структура на ревюто, за да се настаня удобно в нелогичното словоблудство, което ми е така любимо. Когато Хулио Кортасар разказва, пред мен се разгъва една въртележка от чувства, емоции и мисли, която може да бъде предадена единствено от една въртележка от думи. Когато Хулио Кортасар дълбае в човешката душа, аз се мъча да разровя своята с надежда да открия нещо там. А когато Хулио Кортасар е в ръцете ми, тогава трите часа път до университета и обратно, по Ваше време, са минути в безкрайността – по мое време.

Любовта не познава граници. Поне така твърдят хората, свикнали да обобщават едни така необобщими и необясними човешки чувства, за да създадат една изкуствена сигурност в живота си. Какво се случва, обаче, когато любовта прекрачва всякакви морални, семейни и човешки закони и когато носи повече страдание отколкото щастие. “Писма от мама” е разказ за една такава любов, съществуваща под вечната сянка на неспокоен мъртвец. Лаура и Луис, млади, влюбени, неразумни, се женят в навечерието на болест и заминават в навечерието на смърт. Зад себе си оставят няколко разбити сърца и един ковчег. Но далече не винаги значи спасение. Той е там, в мислите им, в погледите им, в разговорите им, в дома им, в писмата от мама. Как да избягаш от местопрестъплението, когато местопрестъплението е собствената ти съвест?

Смисълът на снимките е да запечатаме един момент в цялата му красота и истинност. Така се уверяваме, че моментът никога няма да изчезне и винаги ще съществува в реалността на нашата снимка. И когато имаме нужда от него, той винаги ще е там – постоянен, стабилен, непроменим. “Лигите на дявола” е срещата на един фотограф с такъв момент. Случайно попаднал на един от многобройните Парижки мостове, той улавя съблазняването на едно невинно момче от една красива жена, за да послужи за целите на един тайнствен мъж. Фотографът улавя момента и осигурява бягството – момчето е спасено. Дали? Дали когато снимката се е настанила удобно в неговото студио, моментът няма да прояви волност и собствено мнение. А фотографът трябва да бърза, да бърза да го спаси, да го запази, да го запечата завинаги.

Това вече го свиря утре…Как може да се мисли четвърт част в минута и половина? И възможно ли е въобще да се разбере душата на твореца? “Преследвачът” проследява постепенното падение на един велик саксофонист, който чрез музиката си живее извън действителността. Или както Кортасар казва, той може би е действителността в недействителността, човекът сред ангелите. Джони Картър притежава множество таланти – талантът да свири божествено, талантът да омагьосва, талантът да се саморазрушава. През погледа на неговия приятел и биограф читателят се опитва да разбере обърканата душа на Джони, която търси пътища и винаги попада на стени. В творчеството винаги има доза лудост – лудост, която ти помага да възприемеш и да опитомиш този талант. Лудост, причинена от невъзможността ти да се впишеш в един свят, който също така не е готов да те приеме. Лудост заради самата лудост, в която минутите са часове, а полетата – урни. Един прекрасен разказ за болестта на твореца, за неговата неразбраност, за неговата лутаща се и търсеща душа.

В сборника “Тайние оръжия” има още два разказа. Едноименният проследява една сложна любовна история помрачена от ужасна тайна. В “Добрите услуги” пък обикновената госпожа Франсине е въвлечена в едни необикновени ситуации, които предизвикват еднаква доза тъга и смях. Не че тези два разкази бяха лоши; просто не успяха да предизвикат някакво по-особено чувство в мен и затова се задоволяват с един общ параграф накрая. Въпреки това, останалите три са продукт на поредния гениален латиноамериканец, от когото със сигурност ще чета още скоро.

Други любими цитати: 

Когато човек не е съвсем сигурен за нищо, най-добре е да си съчини задължения – те са като шамандури.

***

Толкова съм сам, колкото и тази котка, и много по-сам, защото го знам, а тя не.