jsslepota3Първият ослепя, докато чакаше в колата си на светофара. Последното, което видя преди белотата да го обгърне завинаги, беше изкрящото червено  Жената на първия ослепял оплакваше съпруга си вкъщи преди белотата да я обгърне завинаги. Офтамологът прекара часове пред учебниците, опитвайки се да проумее необяснимата загуба на зрение на своя пациент, преди белотата да го обгърне завинаги. Момичето с тъмните очила преживя най-невероятния оргазъм в живота си преди белотата да я обгърне завинаги. Асистенката на офтамолога се возеше в асансьора преди белотата да я обгърне завинаги. А жената на офтамолога се качи с него в линейката, преди да започне да се преструва, че белотата я е обгърнала завинаги.

“Слепота” на Жозе Сарамаго е една от най-тежките и най-впечатляващите книги, които съм чела от доста време. И една от двете книги, на които плаках като малко дете от началото до края.

В безименен град, в безименна страна, в неизвестно време един обикновен мъж в разцвета на силите си губи зрението си без видима причина. Вместо тъмнина, обаче, го ображда една изкряща, но все пак непрогледна, белота. Епидемията се разраства с бързината на чума и заплашва да обхване цялото население, когато правителството решава да погуби малцинството, за да спаси мнозинството и слепите и потенциално слепите са изолирани и охранявани в бивша лудница. Към тези “болни” се отнасят като към животни – храната им се подхвърля два-три пъти дневно, лекарства и обикновени санитарни материали липсват, канализацията скоро се запушва и спира да работи и всичко, което ни прави хора, постепенно изчезва. Имаше една сентенция: “Прави каквото трябва дори когато никой не гледа.” В романът на Жозе Сарамаго това не важи. В свят, в който никой не вижда, човешкото отстъпва място на примитивното и животинското. Хората извършват най-естествените си нужди кой-където свари. Всякакъв вид коректност и моралност се изместват от чисто човешкия инстинкт за самосъхранение. Естествено, безскрупулните взимат властта, окупират малкото храна и я продават на по-слабите срещу часовници, пари, злато и жени – да, срещу всякакви вещи.

В този свят на незрящи имена няма. Професии също почти не се споменават. Тук човек не е външният си вид, не е професията си, не е социалното си положение, не е дома си и не е парите си. В тази болница връзките, които си създал в предишния си живот не важат – всеки е с всеки и това е напълно разбираемо. Тук човек се представя единствено чрез гласа си и се оценява единствено чрез характера си. В този свят на незрящи най-голямото наказание е да бъдеш различен. Жената на офтамолога е единствената незасегната от болестта. И въпреки че за някого това би изглеждало като благословение, за нея е истинско проклятие. Тя е принудена да гледа как слепи хора се бият за храна, как слепи хора ровят сред боклуците, за да се доберат до някой оглозган кокал, как слепи хора лежат в собствените си екскременти, как слепи хора се блъскат и падат, объркани от изскрящата белота, как слепи хора убиват други слепи хора, как слепи хора биват оглозгвани от кучета по улиците. Сред тази деградация и упадък жената на офтамолога трябва да се бори и да запази разсъдъка си, да забрави и преодолее отвратителните гледки пред очите си, да поведе като овчар стадо тези безпомощни сенки на хора.

След като епидемията обхваща целия свят сякаш нищо друго не остава на човечеството освен да се върне 2,000 години назад и да се опита да построи своята цивилизация отново. Сред тези руини, обаче, човешкото у някои съумява да се издигне над опустошението и отчаянието. Младо момиче отделя от храната си, за да се грижи за малкото момче без майка. И същото това младо момиче приема да прекара живота си с възрастен мъж, когото никога не е виждала, но обича заради гласа и характера. Зрящата жена наблюдава как съпругът и обладава друга, разбирайки, че тук приетите човешки закони не важат. И същата тази зряща жена поема върху плещите си да спаси тези, които може.

Брилянтният носител на Нобелова награда Жозе Сарамаго не е първият, нито последният, който рисува опустошенията на апокалипсиса. Стивън Кинг и Кормак Маккарти са само две от имената, които ми идват наум. И въпреки това Жозе Сарамаго за мен е най-въздействащият и най-бруталният. Португалецът се рови дълбоко в човешката душа и изкарва наяве нейните най-отвратителни недостатъци и нейните най-висши качества. Текстът се чете много трудно – подобно на Томас Бернхард забравете за всякаква пунктуация. Романът се състои от дълги параграфи, в които понякога е трудно да се разбере дори кой говори. Но има ли значение кой говори? В свят на слепи всеки е всеки и никой е никой. Може би ние всички сме слепи, както авторът завършва своето велико произведение. Слепи хора, които гледат, но не виждат. Слепи хора, които са толкова привикнали към примитивните си възприятия, че несъзнателно игнорират нежните трепети на сърцето. Слепи хора, които отказват да прогледнат за нещо друг извън собственото си обкръжение. Може би тук лежи и решението – може би всички трябва да загубим зрението си, за да видим най-накрая какво лежи отвъд.

Любими цитати: 

…if before every action, we were to begin by weighing up the consequences, thinking about them in earnest, first the immediate consequences, then the probable, then the imaginable ones, we should never move beyond te point where our first tought brought us to a halt. The good and the evil resulting from our words and deeds go on apportioning themselves, one assumes in a reasonably uniform and balanced way, throughout all the days to follow, including those endless days, when w sall not be here to find out, to congratulate ourselves or ask for pardon, indeed there are those who claim that this is the much-talked-of immortality.

***

…all stories are like those about the creation of the universe, no one was there, no one witnessed anything, yet everyone knows what happened.

***

Inside us there is something that has no name, that something is what we are.

***

The difficult thing isn’t living with other people, it’s understanding them.

***

If I am sincere today, what does it matter if I regret it tomorrow.

***

I don’t tink we did go blind. I think we are blind, Blind but seeing, Blind people who can see but do not see.