stogodishniyat-starets

Знаете ли какво е общото между Франко, Сталин, Мао, Труман, Дьо Гол, Чърчил и Ким Ир Сен? Освен, разбира се, че това са лидерите, които до голяма степен определят политическото и икономическото развитие на света през 20ти век? Както зад всеки успял мъж стои една жена, така и зад всеки от тези успели и влиятелни мъже стои…Алан Карлсон. Със своите неволни и невинни действия оправният швед повлиява на хода на историята, предотвратява война между СССР и Щатите, спасява съпругата на Мао от сигурна смърт, разкрива съветски шпионин в обкръжението на Де Гол, и още и още полезни действия, без които светът днес нямаше да е това, което е. Добре, че е Юнас Юнасон, за да разберем на кого дължим своите благодарности.

Има нещо особено в скандинавската литература. “Годината на дивия заек” от финския писател Арто Пааасилина е трагикомичната история на журналиста Каарло Ватанен, който, уморен от цивилизацията и ограниченията, бяга от отговорностите заедно с един див заек. Неговите приключения, обаче, не могат дори да се сравнят с живота на Алан Карлсон. Подобно на симпатичния герой на Астрид Линдгрен, с който споделя фамилия, стогодишният старец решава да полети към свободата – или по-скоро да скочи към нея. На връх стогодишнината си Алан (както заглавието ни подсказва) скача през прозореца и изчезва. Оттам нататък старецът се забърква в ред комично-трагични ситуации, които включват куфар пълен с пари, няколко опасни убийци, един крадец, един собственик на количка за хот-дог, който се превръща в професионален шофьор, една слоница и нейната красива собственичка, един инспектор и няколко съвсем невинни убийства. Със страхотно чувство за хумор Юнасон паралено проследява и живота на Карлсон – от момента в който се ражда в малко село във Швеция, през гражданската война в Испания, където взривява мостове, към Щатите и СССР, където участва в изобретяването на атомната бомба та чак до ГУЛАГ. Въпреки тези премеждия Алан Карлсон никога не губи своя оптимизъм – каквото има да става, ще стане. Липсата на водка идва твърде много на шведа – и след повече от десетилетие в съветските лагери Карлсон продължава своя път през Корея, Индонезия, отново СССР и накрая Швеция.

На пръв поглед всичко това звучи безумно – толкова е безумно, че чак е смешно. Четейки в метрото често се смеех с глас – просто е невъзможно да останеш равнодушен към чувството за хумор на Юнасон. Алан Карлсон ни показва как трябва да се живее – спокойно, уверено и със здравословна доза оптимизъм. Рядко нещо изкарва изкарва Алан извън кожата му – стига да има водчица, храна и приятна компания шведът е напълно щастлив и готов да посрещне каквото животът му предложи. Не се интересува от политика и религия (а и защо ли) – важното е животът да си върви пък всичко все някак ще се нареди. А ако не се нареди – както казах, винаги има водка за тази цел.

Очарованието на “Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” се крие не само в забавните случки от живота на стареца. Със същото чувство за хумор Юнас Юнасон проследява най-значимите събития от бурния 20ти век. Всички конфликти, задкулисни игри и политически инсинуации са представени точно и ясно. Така “Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” се превръща не само в увлекателна, но и в доста образователна книга. Накрая, разбира се, имаме и един щастлив край, от който сърцето на читателя съвсем се разтапя. Рядко роман ме е карал не само да се усмихвам, но и наистина да се чувствам щастлива. Алан Карлсон трябва да бъде модел за подражание. Когато нещо не ти харесва, винаги може да го промениш (дори на 100 години). Каквито и страшни и опасни премеждия да ти се случат, всичко ще бъде наред в един момент. И най важното – докато има хапване, пийване и добър разговор, нищо не може да те победи. Пък любовта – тя може да дойде дори след стогодишнината ти.

Любими цитати: 

Things are what they are, and whatever will be will be.

***

Revenge is like politics, one thing always leads to another until bad has become worse, and worse has become worst.

***

You should beware of priests, my son. And people who don’t drink vodka. Worst of all are priests who don’t drink vodka.

***

People could behave how they liked, but Allan considered it was quite unnecessary to be grumpy if you had the chance to.