avtobusnijat-shofior-kojto-iskashe-da-bade-bog1В “Тютюн” Димитър Димов казва: ”Ако изпушиш три цигари една след друга, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цuгари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи.” Не съм вярвала, че ще го кажа, но нещо подобно се случи и с моите книги. Реших да прочета 196 книги за една година и въпреки скептицизма на много хора около мен, си мислех, че вроденият ми инат ще помогне и няма да ме предаде. Няколко месеца (до април) нещата вървяха добре. Четях, пишех, пишех и четях, търсех си книги и си мислех, че съм щастлива. Рецензиите взеха да не ми се получават, но си казах, че е временно. Продължавах да крада ценно време от сън и приятели, за да докажа и аз не знам какво на и аз не знам кого. И така до 15ти април. Дипломната работа, множеството лекари и болести и разни други ежедневни проблемчета и проблеми малко ме разсеяха и реших да си дам почивка. Докато напиша дипломната. Е, написах и я предадох на 16ти май, но не започнах да чета. Гледах книгите с някаква смесица от отвращение и страх. Както когато препушиш и препиеш и не искаш да видиш цигара и бира, аз бях пречела и не исках да видя книга. Купих си Етгар Керет и го четох месец – 200 страници за един месец, което за моите стандарти не е бавно четене, а направо не е четене въобще. Днес най-накрая я приключих и сякаш изкачих Еверест. Два пъти. Нямах търпение да седна да пиша и да продължа нататък. Разбира се, в промеждутъците четях други разкази, Гранта, дори и други книги. Но Керет не ме оставяше – беше препъни-камъкът в моят abuse с книгите. Трябваше да го прочета него, бавно, мъчително, трудоемко, за да мога да кажа, че се излекувах и отново мога да чета с желание и любов.

Така излиза, че “Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог” на израелския бунтар Керет никак, ама никак не ми е харесал. Което няма как да е по-далече от истината. В 200 страници Керет събира повече от 40 разказа – някои от по 4-5 страници, други от по 4-5 параграфа. Цинични, забавни, остроумни и саркастични, тези истории преплитат ежедневното с абсурдното, за да разкрият един малко по-различен свят и един малко по-различен поглед. Не мога да определя Керет на друг автор, защото просто досега не съм чела такова писане – умно, сдържано, прибрано и въздействащо. Керет наистина може да направи повече с шест абзаца отколкото други автори с 600 страници, както пише на гърба на сборника.

За какво точно са разказите, няма как да Ви обясня. Първо, четох ги почти цял месец и повечето са се слели в една магична картина и по-скоро преживявам, отколкото разбирам Керет. Второ, мисля си, че всеки по различен начин ще ги разбере и почувства. Това не е роман, за който можеш да кажеш, че се е случило това и онова и главният герой е казал това и онова. Това са разкази, безумни, кратки завинаги, които те отнасят на някакво по-добро място, където цинизмът и хубавото черногледство имат власт. А между другото хората умират и се прераждат, отиват в ада и се завръщат, влюбват се и се разделят. Но това си го знаете, това си е животът в цялата му тривиалност и скука. Етгар Керет взима този клиширан живот, обръща го с главата надолу и го прави по-забавен, по-колоритен, по-шарен и по-истински. Съжалявам, че изпуснах гостуването му в България преди около два месеца, но какво можех да му кажа тогава. Сега ако го видя бих изкрещяла: “Копеле, ти си жесток! Жестоко луд и жестоко странен!”

Любими цитати: 

Знаех си, че ще ме хванеш – засмя се ти. – Виж. – каза и се опита да станеш пак. – Мен вечне не ме е страх да падам, ама никак.

***

Доплака му се, но в очите му нямаше сълзи. Какъв е смисълът да си идеално вакуумиран, ако си целият мокър отвътре?

***

И аз се засмях. Беше толкова красива, толкова нелепа, както си висеше надолу с главата. Дългата и коса се спускаше на талази, а гърдите и изглеждаха като две съвършено оформени сълзи под бялата и тениска. Толкова красива. Качих се обратно на купчината и я целунах. Усетих езика и върху моя. Книгите се сринаха под краката ми, а аз увиснах във въздуа без друга опора, и се полюшвах само на устните и.