20100329_0100От една страна искам да прочета толкова много книги, а от друга – да се придържам към предизвикателството да прочета по една книга от всяка държава в рамките на две години. Понякога (и напоследък доста често) тези две цели са в непрекъснат конфликт една с друга, което налага нуждата от малко адаптация и съвсем малко cheating. Така се случи с “Лиричните клоуни” на великия Ромен Гари, така ще се случи и сега с “Мидълсекс” на Джефри Юдженидис.

Смятам, че Джефри Юдженидис и неговата наградена с Пулицър през 2003 “Мидълсекс” са обоснован избор за Гърция. Както се забелязва от името, Юдженидис не е потомък на подписалите американската конституция – неговите предци са избягали (или просто са се преместили) по някое време от Гърция в Щатите, което го прави поне малко грък. Второ, въпреки че действието се развива основно в Щатите (и по-точно Детройт), така наречената завръзка започва в началото на 20ти век в едно малко селце почти разрушено от гръцко-турските размирици. Забранената любов между двама души се заражда именно сред разрушените сгради, разглащите се трупове и множеството болести, а бягството в Щатите им позволява да заличат миналото си и да сътворят заедно бъдещето си.

Със своя мащабен епос Юдженидис поема голям риск и се впуска в една малко засягана и доста отбягвана тема в литературата (изключваме научните трудове, разбира се) – а именно сексуалната идентичност. Широко разпространено е разбирането, че полът се определя от външните и вътрешните полови белези, които от своя страна определят дали ще бъдеш отгледан като момче или момиче. В редките случаи, обаче, когато бебето е родено с мъжки и женски полови белези (представете си неразвити тестиси и/или пенис) кой решава каква е половата идентичност на хермафродита? Трудно е да се каже на родителит, че детето им няма точен пол – в повечето случаи полът, който доминира, е избран, и детето е отгледано по този начин. За съжаление нашето тяло е много по-сложно отколкото можем да си представи – и доста често хормоните взимат свое решение, което не се съобразява с решението взето от лекарите или родителите.

Такъв е случаят и на Калиопа (а по-късно Кал). Джефри Юдженидис проследява формирането на тази така проклета пета хромозома, заради която малката Калиопа се ражда с вагина и закърнели тестиси. От забранената любов на баба и и дядо и, през също толкова забранената любов на майка и и баща и, тази хромозома пропуска брат и Чаптър Илевън и се спира на малката Калиопа. Отвъд проблема за придобитата и наследена сексуалност, обаче, “Мидълсекс” е завършен шедьовър, който проследява промените в Щатите през 20ти век. От индустриализацията, през преследването на американската мечта и до борбите за пълноправие на афро-американците, романът надхвърля личното и семейното, за да обхване общочовешкото. Така Юдженидис проследява паралелно мащабните промени на една нация и мащабните промени у една тийнейджърка. Накрая въпросът на индивидуално и колективно ниво е един и същ – до каква степен имаме право да избираме кои и какви да бъдем и до каква степен това е предопределено от семейството и произходът ни?

Любими цитати: 

Исторически факт: хората са престанали да бъдат човешки същества през 1913 година. Тогава Хенри Форд сложил автомобилите си върху въртящи се цилиндри и накарал работниците да следват скоростта на поточната линия. Отначало те се разбунтували. Цели тълпи напускали, неспособни да приспособят телата си към новото темпо на епохата. Но по-късно адаптацията се осъществила – до известна степен всички сме я наследили и затова така лесно боравим с джойстикове и дистанционни, с такава лекота извършваме всевъзможни повтарящи се действия.

***

Още от ранна възраст бяха наясно колко безполезни са книгите и затова не си губеха времето с тях. Докато аз и до днес упорито вярвам, че тези черни знаци са по-важни от всичко, че ако продължа да пиша, може би ще успея да затворя в буркан дъгата на съзнанието.

***

Още по онова време “великите книги” ми въздействаха, безмълвно ме подтикваха да преследвам най-безплодната човешка мечта, мечтата да напишеш книга, достойна да застане сред тя, да бъде сто и шестнайсетата велика книга с още едно дълго гръцко име на корицата: Стефанидис. В младостта си хранех велики мечти. Днес вече съм се отказал от всякаква надежда за дълготрайна слава или литературно съвършенство. Вече нямам амбицията да напиша велика книга, стига ми такава, която независимо от недостатъците си, да остави описание на моя невъзможен живот.