download (1)Ако някога разполагам с много пари, ще си купя гора. Ще я оградя със зид и ще си живея там, както са живели едно време. Може и да намеря някого, който да пожелае да остане с мен. Стига да ми обещае, че няма да обели и дума за настоящето. Но едва ли ще открия такъв човек. До този момент не съм попадала на никого, който да ми обещае подобно нещо.

Кажи на вълците, че съм си у дома. Кажи им, че съм готова и не ме е страх да ги срещна. Оголената ми душа ще се изправи срещу оголените им зъби. Моята страст ще срещне тяхната ярост. Не знам кой ще победи, но знам, че не ме е страх да бъда това, което съм. Не ме е срам да им покажа, че съм различна, ранима, изплашена. Знам, че надушват слабостите ми и са готови да ги използват срещу мен. Да ме изобличат пред света, да му покажат грешките и паденията ми и да ми се присмеят. Аз съм готова. Кажи на вълците, че съм си у дома. Кажи им, че ги чакам.

“Кажи на вълците, че съм си у дома” е прекрасен пример за това каква трябва да е литературата за тийнейджъри (или за подрастващи, ако мразим англицизмите). За разлика от “Вината в нашите звезди”, която създава едни мелодраматични и многострадателни образи, които (особено главната героиня) едва ли не благодарят на рака, че се е появил и ги е срещнал. Ами не – смъртта (и ракът, и СПИН, и какво ли още друго) са си доста отвратително нещо. Няма лошо в оптимизма – стига да е на място, а това съвсем не е така в така прехваления роман на Джон Грийн.

Но да се върнем на “Кажи на вълците, че съм си у дома” на Карол Рифка Брънт. Това е роман за загубата такава, каквато наистина е – непоносима, болезнена, унищожаваща всяка жива клетка в тялото ти. 12-годишната Джун губи единствения човек, който някога я е разбирал. Вуйчо и линее от болест, която хората са се срамували дори да произнесат през 90те години. Сестра и Грета губи детството си в името на неосъществените мечти на родителите си. Майката на момичетата губи братът, който тъкмо отново е открила. Тоби губи единственият мъж, който някога го е обичал, въпреки това, което е. Почти всяка страница е промита с толкова мъка, така истинска и осезаема, че е невъзможно да остави дори и най-върлия циник безразличен. А вълците се притайват в тъмното, в ъглите на къщата, във фона на картините, в дебрите на гората, готови веднага да се нахвърлят към този, който не се вписва в тяхната глутница.

“Кажи на вълците, е съм си у дома” е едно безкрайно плачене – от първа до последна страница. Без излишни мелодраматизми и изкуствен отпимизъм Карол Рифка Брънт с майсторство рисува загубата, която се превръща в привързаност, за да се разпадне още по-бързо и болезнено. Една страхотна книга за всички непораснали деца в нас.

Други любими цитати

Струваше ми се, че най-сетне разполагам с доказателство, че дните не са еднакво дълги, че времето невинаги тежи еднакво. Доказателство, че съществуват най-различни светове, надградени един върху друг, стига да искаш да бъде така.

***

Наистина се чудех защо хората се занимават с неща, които не хареесват. Понякога ми се струваше, че животът е някакъв постоянно стесняващ се тунел. Когато се раждаш, тунелът е широк. Но само миг след това се стеснява наполовина. Ако си момче, вече е сигурно, че няма да бъдеш майка и е твърде вероятно да не станеш маникюрист или учител в детска градина. Докато растеш, тунелът постоянно се стеснява. Ако паднеш от някое дърво и си счупиш ръката, зачеркваш възможността да станеш бейзболист. Ако изкарваш само двойки на контролните по математика, зарязваш мечтата си да бъдеш учен. Ето така отминават годините, докато накрая не се заклещиш някъде. Като хлебар, библиотекар или пък барман. Или счетоводител. И това е. В деня на смъртта ти тунелът е толкова тесен, натоварил си се с толкова много направени избори, че накрая просто те смачква.

***

Може би ми беше писано да се влюбвам в хора, които не мога да притежавам. Може би имаше най различни недостижими мъже, които ме чакат да ги намеря. Чакат да ме накарат да изпитам същата невъзможност отново.