imagesТова е нещото, което ме притеснява: не мога да забравя Каркоса, където черни звезди натежават в небосвода; където сенките на мислите се удължават с настъпването на вечерта и двойните слънца потъват във водите на езерото Хали. А споменът за Бледната маска завинаги ще остане впечатан в ума ми. Моля се на Бога да прокълне твореца, както самият автор на пиесата е проклел света с това красиво, покъртително творение, ужасяващо в чистотата си и неустоимо в истинността си…Свят, който трепери пред Краля в жълто.

Отдавна се точа на “Кралят в жълто”. По-точно откакто изгледах великолепния “True Detective”, който е вдъхновен именно от мрачните и обсебващи разкази на Чеймбърс. Самият сериал е именно такъв – мрачен и обсебващ, държащ те до късно, каращ те да спираш през 10 минути, за да си запишеш поредния цитат на героя на Матю Макхонъхи, който забива със страшна сила точно в целта. За първи път не очаквах книгата да е по-добра от екранизацията (било и то съвсем различна екранизация). Силата на “Кралят в жълто” е във визуалното и звуково представяне на един почти апокалиптичен свят, в който свръхестественото и човешкото съществуват в пълна хармония.

Сборникът започва ударно – още първият разказ потапя в света на Жълтия знак, където желанието за власт и идеята за превъзходство карат един млад мъж (подобно на героя от сериала) да извърши какви ли не престъпления. По нататък Чеймбърс съвсем не става по-лек или по-лесно смилаем. Следват един любовен триъгълник трагично прекъснат от стремеж за научно величие, художник, преследван от дявола, който иска да открадне душата му, едно преоткриване на загубената любов в една котка, един пазач на храм, който докарва до лудост околните и т.н. Дотук Чеймбърс съвсем добре оправдава славата си на един от основоположниците на “хоръра” като жанр.

И изведнъж по средата на сборника виждам един съвсем друг Чеймбърс – Чеймбърс, комуто най-нежните трептения на сърцето не са никак чужди, Чеймбърс, който разбира, че колкото и ужасен да е светът, всяко живо същество има нужда от малко любов и романтика. Из френските улиците младите се влюбват, разделят се и пак се събират, а авторът ги гледа с разбиране и малко съжаление. Един съвсем различен Чеймбърс ни посреща във втората част – не по-малко въздействащ и впечатляващ.

“Кралят в жълто” се чете на един дъх и лека полека отвежда в странни и неподозирани светове. Почти нищо общо със сериала, освен че и двете докосват най-скритите ни сетива и ни карат да се замислим кое е истинско и кое не.

Други любими цитати:

Три неща има, които са непостижими за мене. Дори четири, които не разбирам: Следите на орел по въздуха, следите на змия върху канара, следите на кораб всред морето и следите на мъж при девица.