10393234Ако сърцето Ви не е глупаво, значи просто нямате сърце.

С първата книга Ромен Гари ме заинтересува. С втората ме спечели. Не претендирам да разбирам достатъчно добре Гари – богатият му и наситен свят рисува любовта, която не съм изпитвала през скромните си 27 години. Но това не пречи да се влюбя в Ромен Гари, в непринудения му стил, в ненатрапчивата романтика, която именно защото не е захаросана, изглежда истинска. Гари е от тези отдавна излезли от стил романтици, които разбират невъзможността да се слееш с един човек и непреодолимото желание да направиш тъкмо това. Чете се лесно, разбира се много трудно, а всяка страница е изпълнена с толкова красиви фрази, че ти се иска да препишеш цялата книга. Или да можеш да я напишеш сам. Или в краен случай, поне да можеш да изживееш нещо дори далечно близко до нея.

В “Терзанията на Цар Соломон” любовта няма краен срок, не се разваля, не се изхвърля. От една страна е мистериозният старец Соломон Рубенщайн (въпросният цар Соломон), за когото времето сякаш няма значение. Живее сякаш му остават още 100 години на този свят и посвещава времето си да се грижи и да помага на други възрастни хора, не толкова облагодетелствани като него. И на една жена, в която е бил влюбен цял живот. Непреодолимостта на времето и разстоянието ги разделя, за да ги събере отново, за да може цар Соломон да изрази любовта си по единствения възможен начин – отдавайки цялото си богатство и цялата си енергия да направи малкото оставащ и живот по-нежен, по-красив, по-истински.

От другата страна е един леко недодялан таксиметров шофьор. От този така познат вид – интелигентен по онзи начин, който се постига само ако си карал таксито години наред, срещал си безброй различни хора и си им давал житейски съвети. Именно той става оръжието на цар Соломон, неговата връзка с нея. Защото рядко истинската любов демонстрира или изтъква себе си – тя стои в сянка, тихо и незабележимо.

“Терзанията на цар Соломон” очарова – с нежността и топлотата, която струи от героите, с простичката история на една безкрайна любов, с тъгата по нещо което е било, но няма да бъде вече.

Любими цитати:

…защото понякога най-лошото, което може да се случи на един въпрос, е да получи отговор.

***

Лежах по гръб и пушех. Не можех да и обясня. Не можеш да обясниш на една жена, че просто изпитваш любов, че не е нищо лично, а че изпитваш любов по принцип и до полуда. Винаги в такива случаи е по-добре малко прет-а-порте, отколкото безкрайни обяснения.

***

Понякога си струва да забравиш гордостта си, за да помогнеш някому да живее.

***

Стоях, гледах я и свиквах с мисълта, че сме двама. Когато нямаш никой в живота си, гъмжи от хора. Когато си имаш някой, не е толкова пренаселено.

***

Тя опропасти живота си като никой друг. Въпреки това…въпреки това понякога и се възхищавам. Провали си живота заради едно влюбване, а това не всеки го може.

Още от Ромен Гари:

“Лиричните клоуни”