220961“Страшната ловна дружина на крал Стах” от беларуския автор Уладзимир Караткевич (много ми се иска да видя как някой чужденец дори се опитва да произнесе това име; на мен ми отне пет минути само за да го напиша правилно) среща “Баскервилското куче” на Артър Конан Дойл с “Дракула” на Брам Стокър. В този мрачен готически роман има от всичко по-малко – дисекция на беларуската душа, древни легенди и суеверия, една уплашена наследница, един смел фолклорист и една мистерия, която държи читателя в напрежение от първата до последната страница.

90-годишния фолклорист Андрей Белорецки с носталгия си спомня за събитията през 1888, когато на път към изследването на поредните беларуски митове и легенди в блатистата местност Полеся, той неочаквано попада в буря след необятните блата на Беларус и е принуден да търси спасение в първата му попаднала постройка. Която се оказва не друга, ами един от най-големите замъци в околността и собственост на един от малкото останали аристократи. В края на 19ти век крепостничеството е към своя край, а дворяните са подложени на преследвания, омраза и насилия.

Надежда Яновска е бледа и анемична 18-годишна девойка, последната от рода Яновски. Над Яновски тегне проклятие от дванадесет поколения насам. Преди много години Роман Яновски извършва предатеслтво спрямо законния владетел крал Стах и избива него и цялата му ловна дружина. Оттогава насам техните духове бродят на коне из блатата на Полеся и се заклеват да избият всички наследници на родя Яновски до дванадесето поколение.

Дотук всичко звучи все едно сме се пренесли обратно в “Баскервилското куче” на Дойл. Освен мистериозната ловна дружинка, обаче, из самия замък на Яновски бродят още няколко духове, а през нощта тайнствени стъпки тревожат младата наследница и я докарват до лудост. Същински Шерлок Холмс, Андрей Белорецки има прекалено много здрав разум, за да повярва в тези откровени врели-некипели. И решава като истински рицар на бял кон да спаси младата наследница, която май не му е точно безразлична.

Оттам нататък книгата става безумно интересна и всеки път, когато си мислиш, че си разбрал кой стои зад всичко, Караткевич те обърква още повече. На няколко пъти дори и моят здрав разум си задаваше въпроса: “Ами ако наистина има духове?” “Страшната ловна дружина на крал Стах” преплита мистерия с исторически факти, суеверия със здрав разум, предателство с любов и някъде по пътя успява да покаже на читателя част от беларуската история и култура и да повдигне въпроса за всички легенди и суеверия, в които ние така лесно вярваме. Караткевич е изключително увлекателен и, което е по-важно, много непредвидим. Най-голямата слабост на криминалните романи е тяхната предвидимост. “Страшната ловна дружина на крал Стах” те кара да гадаеш до последния момент. И когато всичко вече е ясно и обяснено, няма дупки в сюжета и започваш да си блъскаш главата как не си се сетил още в началото. Като цяло “Страшната ловна дружина на крал Стах” беше една много приятна почивка от прекалено сериозните книги, на които попадам напоследък. На всичкото отгоре увлекателна и образователна – аз лично нямам какво повече да искам от роман от този тип.

Advertisements